Уругвайското правителство представи пред широката общественост плана си за разрешаване на продажбата на марихуана. Според ВВС южноамериканската държава предприема мярката като част от борбата си срещу разрастването на престъпленията, свързани с разпространението на наркотици. Управляващите смятат, че чрез контрола си върху пазара на Cannabis indica ще осъществяват и по-ефективна превенция над увеличаването на употребяващите „твърди” наркотици.

Законопроектът предвижда правителството да стане монополист в търговията с марихуана, а продажбата й да се осъществява само на пълнолетни лица, включени в съответна база данни.

Елевтерио Фернандес Уидобро, министър на отбраната на Уругвай заяви, че правителството смята, че приемането на подобен закон значително ще ограничи печалбите на наркодилърите. Приходите от марихуана на черния пазар в страната на урусите се изчислява приблизително на 75 милиона долара годишно.

Министърът допълва, че забраната на определени наркотици създава повече проблеми на обществото, отколкото самите те. Според управляващите усилията на всички трябва да се концентрират върху борбата с твърдата дрога и по-специално кокаина, който е истинският източник както на огромни печалби за наркокартелите, така и на сериозни неприятности за отделни хора и народа като цяло.

Конкретен повод за внасянето на законопроекта е увеличаването на броя на убийствата в борбата между наркокартелите за надмощие. Правителството се притеснява, че ако не се вземат мерки, тези несъществуващи до скоро тенденции могат да се разраснат неконтролируемо и да се стигне до ситуация, напомняща тази в Мексико и Колумбия, където хиляди хора загиват всяка година в борбите на мафията за наркопазари.

Ако новият законопроект бъде одобрен, властите ще определят не само магазините, в които ще може да се продава марихуана, но и цената, на която ще става това. Базата данни, включваща потребителите, пък се изготвя, за да може да се контролират хората, които консумират прекалено много марихуана.

В други латиноамерикански страни, като Гватемала и Коста Рика например, също се оформя подобен обществен дебат с участие на управляващите. Все повече влиятелни фактори са на мнение, че декриминализирането на някои леки наркотици може да нанесе сериозен удар върху наркокартелите.

Според кореспондента на ВВС в Уругвай Владимир Ернандес новият законопроект най-вероятно ще предизвика сериозни дебати в Конгреса на страната и окончателното решение по него може да отнеме няколко месеца.

Докато в Южна Америка правителствата явно все повече осъзнават несъстоятелността на рестрикциите в борбата с обществените пороци, европейските чиновници измислят забрана след забрана. И това се случва с неистовото обожание на родните им колеги, мотаещи се с години за прилагането на всяка европейска мярка, увеличаваща свободата на хората (електронното правителство например) и прегръщащи с треперещи ръце първия повод да размахат пръст на горките си работодатели.

Макар и да не съм почитател на марихуаната, определено бих се чувствал по-добре в страна, в която всеки сам преценява дали да я пуши или не, отколкото в такава, в която не можеш да запалиш тютюн в пиано бар. Това означава, че правителството ти има доверие, а не се смята за призвано да ти е пазвантин.

Още повече, че мерките за легализиране на леката дрога дават резултати моментално и това е видно от статистическите данни за Холандия, в която почти всеки предпочита да си пуши спокойно тревата, вместо да се крие по разни дупки, за да шмърка и да се боцка…

Ние обаче не сме Уругвай, Коста Рика или Холандия. Тук до преди 20 години и магазинерките се опияняваха от властта си и раздаваха заповеди. Чиновниците са си почти същите като тогава. Те имат болезнена нужда да бъдат забелязани и тъй като това няма как да стане чрез личните им качества, защото по правило са страхливи, привързани към фиксираното работно време и фиксираната заплата мижитурки, измислят забрана след забрана. Не защото е необходима за по-добрия живот на хората или просперитета на държавата. Нужна е само на тях, за да се почувстват значими.

Advertisements