Невероятната рожба на журналистиката по български, медията, в която се срещат и преплитат по неповторим начин съдбата на Ферхунде, безспорният професионализъм на плеяда от титани в студиото и вдъхновяващият многостранен талант на личността, организирала най-много идиотски конкурси на всякакви теми в историята на света, най-после достигна заслужената кулминация на съществуването.

Обяснимо е, когато си на светлинни години пред конкуренцията си във всяко едно отношение, да внесеш нова мода в журналистиката не само в България, а и по света. Защо трябва да отразяваш някакви си протести от самото начало? Какво като са в центъра на столицата, в тях участват хиляди, а законът, срещу който са насочени, предизвиква яростна полемика в обществото?

Нали вместо това можеш да представиш пред уважаемия зрител най-важната световна новина, а именно, че на повърхността на Меркурий има някаква игра на сенки, която прилича на Мики Маус? Или пък, да му съобщиш, че Риана се сдобила с нова татуировка?

Но, понеже сме си такъв народ, когато най-после благоволиш да отразиш тия долни гадове, които са затворили Орлов мост в пиков час, те да вземат да хванат и да набият един от операторите ти! Трябва обаче да се гледа положително на нещата. Ето, че това отново дава възможност да поставиш нови стандарти в журналистиката. Хващаш въпросния оператор и го караш да говори сърцераздирателни глупости поне десетина минути в новинарската емисия.

Ръката наранена, носът счупен, нападнат в гръб, свален на земята, ритан в главата при това! Ама носът му си бил съвсем здрав, а ръката му била само одраскана… Ама не било ясно изобщо как е нападнат, като между него и тълпата имало полицейски кордон… Ама ако имало нещо, нека се спомене за неприятния инцидент в рамките на половин минута примерно и да се остави полицията да залови виновника… Ама мотото на медията било „Всички гледни точки”, да питаме и другата страна какво мисли по въпроса – да намерим свидетели, че ако щеш и участници в инцидента и да ги питаме какво се е случило според тях… Но високият професионализъм не ни позволява да постъпваме така. Хората може и да не са разбрали правилно какво е станало, затова ние, най-добрата и обективна медия, ще им обясним.

Няма такива работи! Налагаме нова тенденция в журналистиката. Първо, обобщаваме. Щом някакъв се е сбил с нашия оператор, независимо кой кого е нападнал, вменяваме вина на всички протестиращи. По този начин си го изкарваме и за неудобството да стоим на блокирания Орлов мост. Няма невинни! Нашите репортери и оператори са свещени крави. Никой не може да ги докосва или да бъде наоколо, когато някой друг го прави.

Второ, каним някакъв си там водач на протестиращите в едно от предаванията си (ние си имаме такива за всичко) и започваме да го нападаме още от вратата, целейки да го накараме да се разкае и извини, независимо дали има нещо общо със случая. Въпросното предаване трябва да притежава истерична водеща без никакви скрупули и възпитание, която да прекъсва, обижда и заплашва госта, че ще го изпъди от студиото, тъй като не иска да каже това, което тя го кара. Това е нашата визия за свобода на словото.

Трето, при всяка възможност демонстрираме високото си самочувствие. И повтаряме, че имаме двумилионна аудитория (която цялата се изсипва по стадионите по време на турнето на телевизия „Планета”, но това е друга тема) и тя не може да греши. Отричаме и всичките си връзки с управляващи и разни там корпорации. Колкото по-очевидни са те, толкова по-яростно ги отричаме, отново повтаряйки за двумилионната аудитория, че сме лидер на медийния пазар, че сме обидени от отношението и т.н. Може и да сме свързани с някакви си тлъсти парични потоци, но как иначе ще влиза по някой лев и в нашия джоб? Нали светът в момента е комерсиален? Ние да се правим, че не виждаме тенденциите ли? Нали журналистът е за това – да напипва пулса на деня и да го показва пред хората?

Ами ако цената на това да сме модерни, с пълни джобове и да сме приятелчета с управляващите е да не отразяваме по някое и друго събитие, какво толкова? Все пак ние решаваме кое е важно и кое не. Кой друг да решава? Народът ли? Той иска катастрофи, силикон и сапунки и ние му ги даваме с пълни шепи.

Сега, някакви били направили разни групи из социалните мрежи, в които се събират и пишат глупости срещу нас. Какви ли не ни изкараха, че сме. Претендират, че били нови, модерни и образовани хора, при които не минавало да ги манипулираме, депресираме и чалгизираме. Какво да говорим изобщо за тях? Ако бяха това, за което се представят, щяха да се събират, за да обсъдят какво се е случило в последната серия на „Пепел от рози” или „Листопад”, а не да пишат против лидера на медийния пазар. С двумилионна аудитория, нали не забравяте?

Някои хора даже твърдят, че им било писнало от нас и дори не ни гледали от не знам колко си време… И какво от това? Ние нямаме алтернатива. Много напред сме с материала, а всички останали частни медии се опитват да ни копират. Много ни пука какво говорят някаква шепа претенцизони нахалници. Ние създаваме модата в телевизионната журналистика. Ние определяме правилата, а който не ни харесва или не иска да ни се извини, да не гледа телевизия…

Advertisements