Премиерът за пореден път показа характерната за управленския си стил неподражаема последователност при вземането на изключително важни за цялостното бъдеще на страната ни политически решения. След като преди ден в Народното събрание бяха приети поправки в закона за горите, позволяващи при определени условия строежа в подобни местности, без да бъде променян статута им, а вчера Бойко Борисов заяви твърдо, че няма да се поддаде на натиска на бурната реакция срещу този акт, днес той промени позицията си на 180 градуса.

Ако простестиращите се аргументират „убедително”, видите ли, правителството било склонно да отстъпи крачка назад в своята позиция. Не, че вече някой би се учудил, но защо ми се струва, че подобно поведение по приляга на покупко-продажбата на кон, където всеки от участниците в сделката гледа да надхитри другия или да обори неговите хитринки, отколкото на дългосрочна, аргументирана и последователна политика на управляващо мнозинство?

Ситуацията поразително напомня на онази с казуса за проучванията и добива на шистов газ от преди няколко месеца. Първо правителството охотно разреши дейностите, даже някакви камиони с техника и емблеми „Радиокативно” чакаха да влизат в България през Дунав мост, а след началото на протестите позицията на властта постепенно се смекчи, та чак беше въведен и мораториум върху подобни проучвания (който вчера бе доста сериозно променен, което отново е крещящ признак на непоследователност).

Каква държава е тази, която влиза в такива дребни уговорки и мени кардинално виждането си по толкова важни за бъдещето проблеми? Кой инвеститор би решил да изсипе стотици милиони например, ако не е ясно дали след няколко месеца няма да замразят проекта му? И по-важното, кой народ може да бъде спокоен, че правителството работи за интересите му, като в поведението на властта ясно си личи непоследователност? Защо имам усещането, че по подобие на всичките си предшественици, управлението на Бойко Борисов е склонно на какви ли не вакханалии, стига народът и неправителствените организации (повечето от които у нас са такива само на думи) да не излязат на улиците?

Толкова ли в министерствата няма експерти, които да представят пред шефовете си всички плюсове и минуси, икономически, екологични, обществени и т.н., до които би довела определена промяна в законодателството? Или се знае, че определен текст трябва на всяка цена да бъде пробутан през парламента, първоначално се „украсява” с крещящи небивалици, които след обществения и опозиционен натиск управляващите отстраняват и спокойно въвеждат желаните промени? Твърдейки, че се е стигнало до компромис…

Ясно е, че в България пистите за ски туризъм са малко. Вярно е и, че в Австрия например общата им дължина е стотици пъти по-голяма, а тамошните природозащитници не блокират центъра на Виена, за да се противопоставят на намеренията на правителството. Това обаче се случва, защото огромната част от трасетата на пистите минават по склонове, покрити само с ниска алпийска растителност, която не трябва да се изсича, за да бъдат построени удобствата за туристите. А и в Австрия всяка законодателна промяна, всяко изграждане на нова писта, се подлагат на широко обществено обсъждане, ПРЕДИ да попаднат в парламента.

След като експертите в министерствата не знаят какви са рисковете от проучванията и добива на шистов газ и позволиха идиотското презастрояване по морето, значи трябва да си вървят! След като искате аргументите на протестиращите, за да вземете крайното си решение, господин Борисов, назначете тях за експерти! Каква е ползата ние, данъкоплатците, да се изръсваме за заплатите на някакви хора, които не разбират основното в работата си – как да съчетават обществената полза с опазването на околната среда?

Докажете, че решителните ви скокове в противоположни посоки се дължат на това, че сте подведен от обкръжението си, а не на опит да прокарвате интересите на малцина олигарси, господин Борисов. Направете го като съберете всички заинтересовани и подготвени по темата – правителство, бизнес, природозащитници, специалисти по екология, независими експерти, местни власти… Тогава няма начин да не изпъкнат всички гледни точки и да не си проличи кой къде може да отстъпи, за да има и природа, и пари. Чак тогава изготвяйте текстове и ги предлагайте в Народното събрание, за да не се излагате. Защото, въпреки характерния за вас твърд и убедителен тон, всички забелязваме, когато през ден си мените мнението…

И между другото, браво на онези около 2000 души, които се събраха край езерото Ариана и смело защитиха позицията си против приемането на новия закон. Така се прави гражданско общество. Трябва да не се страхуваш да изразяваш мнението си, независимо дали си прав или не, независимо от силата, която стои срещу теб…

Advertisements