Вчера бе обнародвана декларация за учредяване на политическа партия „Движение България на гражданите”. Никой не може да отрече на госпожа Меглена Кунева и съмишлениците й, че са успели да напишат една страхотна програма. Убедете се сами – „Декларация за учредяване на ПП „България на гражданите”. Никой обаче не може и да накара мислещите сред нас, граждани или селяни на България, да не изпаднем в безумна ярост от поредното дежавю.

Разберете, господа и госпожи политици, уморени сме от вас и, макар и понамачкани от мизерия, абсурди, преходи и кризи, не сме чак толкова оглупели, за да не забелязваме, че все същите хора се мотаете по медиите от както „демокрация” светува. Различно е само говоренето ви. То се променя през няколко години, защото шопът би казал, че от кокала на властта по-голем наркотик НЕМА.

То не беше „По-добре танковете да дойдат”… Не беше и „Който не скача, е червен”… „За бога, братя, не купувайте”… Жан, за щастие, не си спомням какво е казвал, спомням си само как заплатата на средностатистическия „гражданин” изведнъж се превърна в равностойността на три банички, два буркана лютеница и един пакет цигари. После всички прегърнаха алтернативата, жадни за промяна – СДС на Костов. После всички отново прегърнаха алтернативата (всички тафтологии в този текст са абсолютно умишлени) – 800-те дни, нищо че и 1200 години, почти колкото са минали от управлението на славния му съименник Симеон I Велики, нямаше да му стигнат да изпълни обещанието си.

После дойде и поредната прегърната алтернатива. Този път – тройна. Не вкарвам порно нюанси, ако правите такава „тройна“ асоциация, това си чисто и просто мръсно подсъзнание. Неуморен народ, големи надежди, безграничен оптимизъм! Лично за мен тази алтернатива е абсолютният фаворит. Ако има задгробен живот малцината убедени в идеите си партизани, малцината честни предприемачи, изпратени в лагерите след 1944 година и малцината пострадали от Възродителния процес българомохамедани са станали жертви на най-лошия си кошмар. Триглавата змия си стои на минарето, намествайки царската си корона, а лекият ветрец развява някак небрежно пионерската й връзка…

Последната прегърната алтернатива какво да я обсъждаме!? Може би е достатъчно да се обобщи в следния измислен анонс за новинарска емисия на частна национална телевизия „Симеон Дянков санкционира безработен младеж, който пуши открит край магистралата фас. Министърът глоби нарушител, запалил случайно намерена угарка на закрито (под билборд), защото изпаднал в шок след взривовете на боеприпаси край Петолъчката – едно от местата в най-бедната страна в ЕС, на което при автомобилни катастрофи всяка година загиват десетки виновни и невинни. Що се отнася до магистрала „Тракия”…”.

Права сте, госпожо Кунева. В декларацията за учредяване на партията си казвате, че пет години след приемането ни в ЕС България прилича все по-малко на европейска страна. Казвате също така, че много от нас са неграмотни, социално изключени, а всички заедно (почти) сме най-бедните на Стария континент. Не ни спестявате нито липсата на компетентност, нито популизма, нито партийния картел в управлението на страната. Давате и някои разумни решения на най-наболелите ни проблеми… Защо ли тогава не съм склонен да прегърна предлаганата от Вас алтернатива?

Може би защото съм станал песимист… Възможно е, не споря. Дори понякога искрено се дразня на себе си как от изпълнен с мечти, надежди и амбиции юноша бледен се превръщам все повече в отегчен, изнервен ветеран в безкрайната битка с вятърни мелници. Бидейки песимист обаче не мога да не забележа, че Вие сте омъжена за сина на бивш функционер на ЦК на БКП. Не казвам, че това Ви дава или Ви е давало облаги, не го правя. Казвам само, че ми омръзна от хора, които са свързани по този или онзи начин с комунизма в неподражаемия му български вариант и упорито отричат това да има отношение към издигането им в йерархията и участието им в днешния политически живот. Може и наистина да не сте получила никакво „рамо”. Не споря. Просто като „гражданин” това не ми харесва.

Бидейки песимист също така ми е трудно да преглътна, че на няколко пъти в декларацията за учредяване на политическата партия споменавате хала, на който е страната ни пет години след влизането ни в ЕС. Та вие, госпожо Кунева, бяхте част от управлението (под една или друга форма) от 2001 до 2006 година – времето, в което бяха заложени основите на това, което е в момента! Наистина, после бяхте еврокомисар и нямахте пряко отношение към случващото се в страната, но принципността Ви, която е в основата на медийния Ви образ в момента, не Ви накара да се откажете от подкрепата на НДСВ, нали така? А сега се държите все едно нямате нищо общо с това месианско политическо творение…

Бидейки реалист обаче не мога да Ви отрека отличията „Европеец на годината” и „Европейски комисар на годината”. Дори, като „гражданин”, се чуствам длъжен да Ви поздравя с тях. Несъмнени постижения, явно плод на усърден труд. Бидейки реалист обаче не мога да не си спомня и за прозвището „Miss “Yes, sir”, което така ви подхожда след присъединителните „преговори” за влизането ни в същия този Европейски съюз. За членството в който съвсем правилно твърдите, че не е донесло почти нищо на обикновените българи. До голяма степен заради несправедливата, неадекватна и неравнопоставена позиция, в която бяхме поставени от Брюксел. С ваше съучастие.

Ако не се случи чудо през следващата една година, няма да гласувам за Вас, госпожо Кунева. Няма да гласувам и за генерала, който смята страната за военно поделение, за което е достатъчно да има асфалтиран плацдарм. Народът според него пък е банда пъпчиви новобранци, с които може да се комуникира само чрез пръчка и салам. Не искам и да чувам за онзи съветски възпитаник, който твърдеше с усмивка на уста, че се е погрижил кризата да ни подмине или за другия, със сараите, почти успял с цената на 20-годишни усилия да накара българите мюсюлмани да мразят и да се страхуват от братята си християни. И обратното, разбира се.

Само със скърцане със зъби мога да удостоя най-вълнуващата българска сапунка, в която преминалата през катарзиса на „Атака” Капка прави нова, модерна националистическа партия, а Волен остава верен на идеята, гледа строго и търси някой студент и дядо да им удари по два шамара, за да избие поредния комплекс… Не ми пука нито за Костов, нито за СДС, защото съм убеден, че си имат цена и с всеки следващи избори тя става все по-ниска и жалка. Другите дори не заслужават и да ги споменавам.

Гласувал съм един-единствен път през живота си и горко съжалявам, че съм го сторил. Какво да се прави, склонен съм към самообвинения, защото съм песимист… Едва ли обаче може да се отрече, че ние, българите, нямаме полезен ход и го нямаме вече близо 70 години. Единственият начин да изберем някого, от когото да очакваме нещо полезно, положително и патриотично за себе си и за страната си, е да избираме управляващ на лотария, в която да са включени всички имена на хора с адресна регистрация в страната ни. В сегашната ни система има само до болка познати лица и… как го бяхте казали? Политически картел…

Advertisements