Едва ли е имало голям футболен форум през последните години, на който да се наблюдава толкова сериозна липса на изявен фаворит, колкото на Евро 2012.

Много хора биха ми опонирали, че това съвсем не е така, защото Испания и Германия излязоха с пълен актив от квалификационните си групи. Други биха добавили, че никой не може да си позволи да подценява Италия, а Англия… Англия си е Англия. Винаги споходена от огромните очаквания на специалисти, фенове и островитяни. Да не забравяме Холандия и Швеция, Дания и Гърция, че защо не и страните домакини? Дори и Франция

Всеки има право на мнение и една от причините да твърдя, че няма изявен фаворит на Евро 2012 е точно тази – знайни и незнайни (точно като мен) специалисти неуморно представят своето виждане върху нещата по телевизии, кръчмарски и домашни трибуни и колкото повече ги слушам, толкова повече се убеждавам, че единствената логика, от която се водят, е тази на фена.

Е, мога да ви гарантирам поне едно. Текстът, който четете в момента, в никакъв случай не е провокиран от „фенска” логика. „Сборная” определено не е моят настолен футболен тим. Нямам никакви сантименти към руснаците. Просто ми се струва, че някои малко подценявани или недооценавани аргументи накланят везните в тяхна полза още от самото начало на европейските футболни финали. Само времето може да покаже дали съм бил прав или не…

Нека започнем от останалите претенденти за титлата. Да, наистина Испания и Германия спечелиха квалификационните си групи без да изпуснат дори и точица. Да не забравяме обаче, че и двата тима бяха в компанията на доста посредствени конкуренти (ако изключим Чехия в групата на Испания и Турция в тази на Германия). Говорим за „посредствени конкуренти” от пиедестала на тим, който е претендент за европейската титла. За нашите национали например в момента никой не би бил посредствен конкурент.

И Испания, и Германия се представиха доста неубедително в приятелските срещи преди началото на Евро 2012. Испания по-скоро като игра, Германия по-скоро като резултати, но определено неубедително. И за това си има причина.

Гръбнакът и на двата отбора е изграден от футболисти, върху чиито плещи паднаха огромни натоварвания и в първенствата, в които играят, и в европейските клубни турнири. „Байерн” беше на финал, „Барселона” и „Реал” на полуфинал, „Манчестър Сити” (с ключови за Испания футболисти в редиците си) спечели титлата в последния кръг… Повечето сериозни играчи и на двете страни или все още не могат да преодолеят разочарованието си от злощастния край на сезона, или пък не са готови психически да влязат в нова епична битка. Това си пролича снощи в мача на Германия.

Победата на бундестима над Португалия беше повече от късметлийска. Антифутболистът Марио Гомес отново отбеляза без да е ясно защо е оставен сам-самичък на прекрасна позиция, гредите привличаха изстрелите на португалците като орисани от валкирия, а Роналдо, Нани и компания пропускаха с такава лекота, сякаш са изправени срещу „Униао” Лейра в приятелска среща. Едва ли обаче германците ще имат подобен шанс с отборите, които наистина имат амбиции да вдигнат купата.

Не твърдя, че няма да излязат от групата си. Напротив, дори мисля, че ще завършат като победител в нея. Във фазата на директните елиминации обаче надали ще могат да преодолеят полуфиналите. Казвам полуфиналите, защото както се очертава поне според мен, ако завърши първи,  на четвъртфинала Германия ще се изправи срещу Гърция, което едва ли ще им създаде особени затрудния.

Що се отнася до Испания, прогнозата ми за иберийците е още по-негативна. Струва ми се, че „непобедимата армада” няма да се увенчае с успеха още в първия си мач днес, макар и Италия да е отписвана от повечето специалисти заради корупционните скандали на Ботуша, които изобщо не са от вчера. По този начин испанците ще излязат от групата като втори отбор и на четвъртфиналите ще се изправят срещу Англия, като този път ще загубят от албионците.

Освен това не трябва да забравяме, че в групата на Испания има още един изключително класен отбор, какъвто е Хърватия. Балканците могат да се спокойно да се преборят не само за място напред, а при евентуален равен между фаворитите днес, дори и за първата позиция в крайното класиране.

Що се отнася до Италия, ако съм прав, участието й на Евро 2012 в Полша и Украйна ще приключи още на четвъртфиналите и то в сблъсък с изключително стабилния отбор на Швеция. По този начин ми се струва, че единият полуфинал ще повтори битката от предварителната група между Швеция и Англия  и, ако изобщо може да се предвиди какво ще се случи, албионците ще играят на финал на Европейско първенство за първи път в историята си.

За Швеция и Гърция вече говорихме, а що се отнася до Дания, колкото и странно да звучи за някого, очаквам „червеният динамит” да взриви (дори и частично) и Португалия, което да му даде възможност да излезе като втори отбор от групата си. А на четвъртфинала ще го чака Русия. Достатъчно е да се върнем към заглавието, за да стане ясно какво ми е мнението за изхода от един такъв евентуален сблъсък…

В момента националният отбор на Русия представлява изключително хармонична сплав от играчи (предимно от местното, изключително проспериращо напоследък, първенство) и няколко футболисти, имащи голям опит в чужбина. Достатъчно е да споменем имената на двамата герои от мача срещу Чехия от деня на откриването на Европейските финали – Алан Дзагоев (ЦСКА Москва) и Роман Павлюченко (завърнал се в Москва едва преди няколко месеца, след четиригодишен престой в „Тотнъм”).

Руснаците са много балансирани и имат отлични футболисти за всички фази на играта, макар и лицата им да не надничат от всяка реклама или корица на списание. В петък се видя, че Игор Акинфеев (ЦСКА Москва) има отличен заместник в лицето на Вячеслав Малафеев („Зенит”), а Александър Анюков („Зенит”), Алексей Березуцкий (ЦСКА Москва) и Сергей Игнашевич (ЦСКА Москва) се разбират отлично помежду си и не биха загубили присъствие на духа срещу която и да било атака.

Роман Широков, Игор Денисов и Константин Зирянов (и тримата от „Зенит”) също показват завидна координация, което е напълно нормално, имайки предвид, че преди началото на Евро 2012 руското футболно първенство едновременно беше започнало преди достатъчно време, за да са влезли играчите във форма, но също така и достатъчно скоро, за да не са натрупали умора.

За нападението едва ли е необходимо да говорим, при положение, че „Сборная” отбеляза цели четири гола във вратата на Чехия. Ако Кержаков беше по-съсредоточен и имаше по-добър ден попаденията във вратата на Чех можеха да бъдат и доста повече. Тогава обаче вероятно нямаше да се стигне до включването в игра на Павлюченко, който показа най-доброто от себе си.

Да не забравяме и фигурата на Дик Адвокаат. Откакто той пое отбора през 2010 година, „Сборная” израства със забележителни темпове и в момента без съмнение изглежда изключително силен отбор.

Истината е, че никой не може да каже категорично кой е бъдещият европейски шампион по футбол. Истина е също така, че всички сценарии, които разиграх в този текст, са колкото вероятни, толкова и в сферата на вероятностите. Това обаче не може да ми попречи да стигна докрай и да прогнозирам, че финалът ще е между Русия и Англия и ще завърши 2:1.

Ако не се случи така, здраве да е! Не съм чак токлова убеден в правотата си, че да застана зад прогнозата си с някоя сериозна сума в сайтовете за залагания…

Advertisements