Десетте земетресения с най-много човешки жертви

10. На 28 декември 1908 година италианския град Месина и регионът му са ударени от земетресение с магнитуд 7,1 по Рихтер, което убива между 100 и 200 000 човека. Трусът продължава около минута и засяга Североизточна Сицилия и областта Калабрия, разположена в най-южната част на Италия.

Секунди след труса върху Месина връхлита 12 метрова вълна цунами. 91% от сградите са разрушени, а 70 000 жители на града загиват. Една от основните причини за ужасяващите поражения, които земетресението и цунамито нанасят, е изключително неадекватното строителство в Месина. Основите на къщите са плитки, стените слаби, а покривите – изключително тежки.

Едва ли е нужно да се уточнява, че почти цялата инфраструктура в региона била разрушена, а това изключително много затруднило спасителните работи. Все пак италианската полиция и армия действали смело и адекватно, подпомогнати от екипажите на британски и руски кораби, намиращи се в района.

Земетресението от Месина е предизвикано от бавното преместване (с 25 милиметра годишно) на Африканската континентална плоча. Италия се намира точно на границата между нея и Европейската континентална плоча, което е причина за сравнително честите (за мащабите на Стария континент) и доста силните земетресения (на няколко такива станахме свидетели и през последните седмици).

В годините след ужасяващия трус правителството взема мерки строителството при възстановяването на Месина да бъде много по-качествено и съобразено със сеизмичната активност. Много от жителите на областта са изселени в други краища на Италия, а не са малко и тези, които са принудени да емигрират в Америка.

9. Голямото земетресение от Канто удря едноименния регион на главния японски остров Хоншу на 1 септември 1923 година. Макар и магнитутът да е едва 7,9 по скалата на Рихтер, далеч под стойностите, които характеризират най-мощните трусове, това бедствие се превръща в най-смъртоносното в японската история.

Земетресението продължава необичайно дълго – между 4 и 10 минути в различните части на засегнатия регион. Епицентърът е под остров Изу Ошима в залива Сагами, на мястото, на което се срещат Филипинската и Охотската тектонични плочи и втората от тях се подпъхва под първата (помните ли обяснението за субдукцията от първата част?). Земетресението разрушава столицата Токио и големия пристанищен град Йокохама. Силата му е толкова голяма, че то премества на повече от половин метър 84-тонна статуя на Буда, намираща се на цели 60 километра от епицентъра.

По време на голямото земетресение от Канто по приблизителни данни загиват 142 800 човека. Ужазяващите спомени от тази дата са толкова силни, че през 1960 година 1 септември е обявен за Ден на превенция от бедствия. По злощастно стечение на обстоятелствата  трусът започва в 11:58 часа – време, по което повечето домакинства приготвят храната си, използвайки огън. В резултат на това по време на земетресението избухват множество пожари, причинили смъртта на десетки хиляди хора и огромни материални щети.

38 000 човека изгарят наведнъж само в Токийското сити, където се опитват да намерят убежище след земетресението. Пожарите върлуват из японската столица чак до сутрешните часове на 3 септември. Изглежда ситуацията наистина е приличала на апокалипсис, защото веднага след земетресението Токийският залив е ударен от тайфун.

Минути след труса се появява десетметрово цунами, което удря залива Сагами, полуостровите Босо и Изу и островите Изу. Човешките жертви са стотици, а материалните разрушения не могат да бъдат пресметнати.

Голямото земетресение от Канто срива със земята 570 000 къщи, оставяйки без дом почти 2 милиона души. Едно от най-грозните последствия от бедствието са плъзналите слухове, че корейците, живеещи в Япония, се възползвали от суматохата и извършили масови грабежи и палежи.

Злонамерените езици твърдели дори, че чужденците поставяли мини на тайни места или отравяли кладенците. Това предизвикало масови убийства на корейци от банди, сформирани в Токио и Йокохама. Същата съдба споходила и китайци, жители на Окинава и японци, говорещи на други диалекти, които погрешно били взети за корейци.

След земетресението японците са толкова изплашени, че дори обсъждат преместването на столицата на друго място. Не се стига дотам, но управниците на Страната на изгряващото слънце вземат сериозни мерки кошмарът от 1 септември 1923 година да не се повтори. При възстановяването на разрушените обществени и частни сгради са наложени строги правила за строителството, които осигуряват многократно по-голяма устойчивост. Навсякъде из Токио са създадени големи паркове, които да бъдат използвани за безопасно място по време на земетресения или пожари.

Превенцията съвсем не е пресилена. Напротив. Дано да се окаже достатъчна. Защото според изчисленията на сеизмолозите районът на Токио е жертва на разрушително земетресение средно веднъж на 70 години.

8. На 22 декември 856 година земетресение със сила 7,9 удря северния ирански град Дамган, който по онова време е център на провинция Гумис, причинявайки смъртта на около 200 000 души. Районът непосредствено на юг от Каспийско море, където се намира епицентърът на земетресението, е известен със сеизмичната си активност и големия брой разломи, всеки от които може да е причината за труса от 856 година.

Трусът предизвиква сериозни разрушения в радиус от 350 километра по протежение на планините Алборц, включително и в няколко по-големи града като Ахеван, Астане, Таш, Бастам и Шахруд.

Макар и писмените данни за земетресението да са доста оскъдни, те се потвърждават от изследването на сегменти от разлома Астанех, които сочат, че в района е имало изключително силен трус в периода между 600 и 1300 година сл. н. е. Вторичните трусове продължават години наред. Някои от тях причиняват сериозни поражения. Разрушена е и бившата столица на могъщата в древността страна Партия, град Хекатомпилос.

Земетресението замърсява, пресушава или уврежда по-голямата част от водоизточниците в региона. Град Дамган е разрушен наполовина, а около 45 000 от жителите му загиват. Пораженията са толкова сериозни, че в региона още си личат следи от земетресението през 856 година, а Хекатомпилос изглежда като изоставен в резултат на трусовете.

7. Продължаваме със земетресенията от не толкова близкото минало. На 11 октомври  1138 година районът на град Алепо, северозападна Сирия, преживява един от най-тежките моменти в историята си. Наброяващото десетки хиляди жители селище е полуразрушено от стихията. Около 230 000 жители на региона намират смъртта си по време на трусовете.

Алепо е разположен в района на разлома на Мъртво море, който разделя Африканската и Арабската текточнични плочи. Поради тази причина сеизмичната активност е доста висока. Въпросното земетресение поставя началото на две поредици от силни трусове в района. Първата от тях продължава от октомври 1138 до юни 1139-а, а втората, много по-интензивната – от септември 1156 до май 1159 година. Засегнати за земите на днешните северни части на Сирия и Ливан и Югозападна Турция.

Според данните от историческите извори основният трус е предшестван от друг, по-слаб, на 10 октомври, а след него има още четири – на 20-и, 25-и и 30-и същия месец и на 3 ноември. Най-пострадалият регион бил Харем, където кръстоносците построили своя цитадела по време на походите си. Защитните съоръжения и изградената църква били напълно разрушени, а 600 от защитниците загинали. Сякаш, за да покаже, че не е религиозно пристрастна, природната стихия изпратила същата съдба и на мюсюлманската крепост Атариб.

6. Класираното на шесто място по брой на жертвите земетресение в историята е единственото, което влиза и в първия материал от поредицата – този за най-разрушителните трусове. Това е земетресението от 26 декември 2004 година, което буквално помете Индийския океан, отнемайки живота на повече от 230 000 човека.

Колкото и да е изненадващо почти всички трусове със страховит магнитут вземат сравнително малко жертви. Това се дължи на ниската гъстота на населението в региона, в който те избухват, на мерките, взети от правителствата на конкретните страни, на липсата на убийствена вълна цунами или на съвкупност от всичките изброени фактори. Това обаче не важи за конкретния случай… Тъй като няма смисъл да пренаписвам текста за земетресението от Индийския океан, можете да го намерите в първата част на „Най-страховитите земетресения в историята”.

5. На 16 декември 1920 година окръг Хайян в провинция Гансу (Централен Китай) е ударен от земетресение с магнитут 7,8 по скалата на Рихтер. Вторичните трусове продължават цели три години.

Въпреки не особено високия си магнитут, земетресението от 1920 година разрушава напълно абсолютно всички постройки в окръг Хайян, заради което е оценено с най-високата, 12-а степен по скалата на Меркали. А тя се характеризира само с едно изречение: тотално опустошение.

Повече от 73 000 човека загиват само в Хайян. Огромни свлачища буквално погребват десетки села в този и в два съседни окръга. Повече от 30 000 са жертвите и в окръг Гуйюен. Почти всички сгради в градовете Лонгде и Хуининг също са разрушени. Големи поражения има и в многолюдни градове като Лангжоу, Тайюен, Сиан, Синин и Инчуан.

Някои от реките в най-силно засегнатата от земетресението зона са затлачени от свлачища и впоследствие предизвикват наводнения. Коритата на други пък са променени от стихията. За мощта на труса може да се съди по факта, че вълни от него са усетени чак в Норвегия.

Макар и данните относно общия брой на загиналите да са противоречиви, Каталогът на разрушителните земетресения в света дава цифрата 235 502 човека.

4. Четвъртото земетресение, причинило най-много жертви в историята на човечеството, се е случило между 20 и 29 май в далечната 526 година. То удря големия по онова време град Антиохия в азиатската част на тогавашната Византийска империя. Тъй като по това време тук се били събрали хора от цялата околност, за да отбележат празника Възнесение, жертвите били със зашеметяващ за епохата брой – между 250 000 и 300 000.

Според сведенията на историческите извори и мнението на съвременните специалисти, макар и да имал сила от едва 7,0 по скалата на Рихтер, трусът съборил почти всички сгради в града, а последвалият го огромен пожар довършил започнатото. Жителите на Антиохия не успели да го овладеят в продължение на седмици. Вторичните трусове продължили повече от година и половина.

Антиохия се намира в разломна зона на границата между три тектонични плочи – Анатолийската, Африканската и Арабската. Това е и причината регионът да е ставал жертва на множество големи земетресения, част от които са документирани през последните две хиляди години.

Трусът от 526 година разрушава много от сградите в Антиохия, които се приемат като истински произведения на изкуството, в това число и голямата октогонална църква Домус Ауреа, издигната на остров в река Оронт по заповед на император Константин Велики. Тя оцеляла по време на земетресението, но станала жертва на огъня няколко дни по-късно.

По време на суматохата загинал и антиохийския патриарх Ефразий, който паднал в котел за обработка на кожи. По-малко засегнати останали само сградите, които били разположени в подножието на планинските възвишения.

След като научил за случилото се в Антиохия, византийският император Юстин I свалил диадемата и пурпурната си хламида в знак на траур. Той заповядал в пострадалия град веднага да бъдат изпратени пари и помощ и възстановяването му да започне незабавно. Тогавашните историографи свидетелстват, че работата в Антиохия вървяла с изключително бързи темпове. Някои от строежите били повторно разрушени от друго земетресение две години по-късно, но то било значително по-слабо.

3. На 28 юли 1976 година град Таншан (не бъркайте с планината Тяншан) в Североизточен Китай и неговият регион са разтърсени от земетресение с магнитут 7,8 по скалата на Рихтер. Макар и силата да не изглежда особено впечатляваща на фона на повечето бедствия в класацията, това е земетресението, взело най-много жертви през целия ХХ век.

По онова време Таншан е бързо развиващ се промишлен град с повече от 1 милион жители. Официалните китайски власти съобщават за 655 000 жертви, но специалистите смятат, че тази цифра трябва да бъде сведена до 240 – 255 000.

Голяма роля за увеличаване на броя на жертвите оказва това, че земетресението удря в 3:42 часа през нощта и заварва повечето хора заспали в домовете си. Още повече, че първият трус е последван от много силен втори след 16 часа (с магнитут 7,1), който също е доста смъртоносен. 85% от сградите в Таншан са разрушени, а много хора са затрупани живи под тях.

Земетресението се дължи на факта, че градът е разположен на разлом, на който се срещат Охотската и Евразийската тектонични плочи.

Интересна подробност е, че ученият Ванг Ченгмин от Държавния сеизмологичен институт предвижда, че регионът на Таншан ще бъде ударен от силно земетресение в периода от 22 юли до 5 август. Прогнозата му се базира на много сигнали от живата и неживата природа – в изворите в околността клокочели газове, рибите се опитвали да изскочат от аквариумите, други животни се държали изключително нервно…

Рискувайки кариерата си и сигурен затвор Ран Гуанджи, един от висшите чиновници в окръг Чинглонг, повярвал на Ченгмин и се заел да подготвя 470 000-те жители за предстоящите събития. Те получили инструкции как да се държат по време на трус, как да направят по-безопасни домовете си и как да се евакуират в случай на бедствие.

Съвсем скоро се оказало, че мерките, взети от Гуанджи, са безценни и така били спасени много човешки животи. Веднага след земетресението в Таншан в града били изпратени екипи, които разчистили останките и го възстановили напълно по най-бързия възможен начин, без обаче да пренебрегват качеството на строителството.  Сега Таншан е наричан „смелият град на Китай”.

2. На 12 януари 2010 година островната държава Хаити е сполетяна от земетресението с най-много жертви в новата история на човечеството. Макар и само 7,0 степен по скалата на Рихтер, то причинява смъртта на 316 000 човека.  Стотици хиляди сгради са разрушени, а десетки хиляди хора все още живеят във временни лагери.

Огромните поражения, които нанася бедствието, се дължат на натрупването на няколко фактора: трусът удря най-гъсто населената част на страната, където се намира и столицата Порт-о-Пренс, чието население е повече от 2 500 000 човека; Хаити е най-бедната страна в Западното полукълбо и вследствие на това строителството в нея е извън всякакви противоземетръсни норми (за това говори и фактът, че по време на труса са разрушени най-важните сгради в страната – Президентският дворец, сградата на Националното събрание и Катедралата на Порт-о-Пренс); огромна част от загиналите са жители на гета и паянтови постройки; хиляди оцелели от земетресението впоследствие умират от инфекции заради липсата на достатъчно болници (всички в столицата са разрушени)и елементарна хигиена; всички спасителни, здравни и хуманитарни операции след земетресението са изключително затруднени, защото токът, водата и телекомуникациите са прекъснати, а наземният, водният и въздушният транспорт на практика са прекъснати.

Остров Еспаньола, на който се намират Хаити и Доминиканската република, е разположен в изключително активен в сеизмично отношение регион. Още френските колонизатори през XVIII  и XIX век дават достатъчно сведения за поне три разрушителни земетресения, сринали тогавашните градове до основи. Причината за честите трусове е, че островът се намира на разлома между Карибската и Североамериканската тектонични плочи.

В първите часове след земетресението регионът на Порт-о-Пренс е ударен от десетки вторични трусове, 52 от които с магнитут над 4,5 по скалата на Рихтер. Моргите в столицата не могат да поемат стотиците хиляди тела, така че властите са принудени да заравят загиналите в масови гробове.

Поради многобройните срутени сгради и лошите хигиенни условия крайниците на десетки хиляди хаитяни са ампутирани. Жертвите от голямото земетресение от 12 януари 2010 година щяха да бъдат в пъти повече, ако десетки страни и организации не бяха оказали своевременно хуманитарна и здравна помощ. В продължение на няколко седмици на практика доставките на храна, вода и медикаменти по въздух поддържат живота в разрушената държава.

1. Най-смъртоносното документирано земетресение в човешката история е това от провинция Шенси (Централен Китай). То удря на 23 януари 1556 година, а магнитутът му е 8,0 по скалата на Рихтер. Епицентърът на страшното бедствие е в долината на река Веи, в района на градовете Шенси (Хуасиан), Вейнан и Хуаин, а загиналите според историческите извори и специалистите наброяват стряскащите 830 000.

В Хуасиан са разрушени до основи абсолютно всички сгради, като в резултат на това загиват повече от половината жители на града, което в цифрово изражение е няколкостотин хиляди.  Положението в другите два града не е много по-добро, а в някои региони

трусът отваря в земята огромни, дълбоки до 20 метра пукнатини, които поглъщат хора, добитък и сгради…

Бедствието причинява сериозни щети на цели 500 километра от епицентъра си. Те отключват стотици свлачища, които буквално помитат и погребват десетки селища. Земетресението от Шенси е познато и като Голямото земетресение на Джайджинг, тъй като става по времето на този китайски император от династията Мин. Вторичните трусове продължили повече от половин година.

В един китайски исторически извор съвременник на събитията разказва как земетресението променило коритата на реките и преместило цели планини. На мястото на предишни дерета се появили хълмове и обратното – хълмове потънали и се превърнали в дерета. Селски хижи, къщи, административни сгради и крепостни стени – всичко било разрушено.

Много от жертвите живеели в пещери (често изкуствено създадени, тоест землянки) в скали, образувани от льосовата почва, характерна за горното и средното течение на Хуанхъ – Жълтата река (именно от характерния цвят на льосовите почви идва и името на реката). Тъй като льосът е силно ерозионна почва, земетресението предизвикало многобройни свлачища и затрупало огромен брой хора.

Advertisements