През последните седмици земетресенията са в центъра на общественото внимание не само у нас, а и на много места по света. В Италия, Румъния, Чили, Перник, а последното във Велинград… За повечето от нас това е най-страшното природно бедствие, тъй като идва абсолютно непредвидимо и за секунди е способно да причини жестоки щети – материални, които не могат да се отстранят с години и морални, оставящи следа за цял живот.

Засилилият се шум около земетресенията  ме провокира да се поинтересувам по-сериозно от тази стихия. Не беше необходимо да се заравям толкова дълбоко в дебрите на сеизмологичната наука, за да се убедя, че 5,8 по скалата на Рихтер, напуканите къщи и уплахата, с които се разминаха жителите на Пернишко и Софийско, са нещо твърде безобидно, особено имайки предвид най-опустошителните земетресения, документирани в човешката история. Убедете се сами…

Десетте земетресения с най-голям магнитуд:

10. На 8 юли 1730 година районът на град Валпарайсо, Централно Чили, е ударен от земетресение със сила около 8,7 степен по скалата на Рихтер. Бедствието причинява сериозни разрушения в региона на градовете Валпарайсо, Кокимбо, Ла Серена, Илапел, Петорка, Тилтил и Чилан, а предизвиканото от него цунами достига на 1000 километра от чилийското крайбрежие.

Човешките жертви за щастие са само няколко, защото основният трус е предшестван от силно предварително земетресение, което кара хората на напуснат сградите и да потърсят безопасни убежища. Същото важи и за последвалото цунами, което било забелязано на километри навътре в океана и жителите на крайбрежните области имали време да избягат на по-високи места.  В противен случай жертвите биха били огромен брой, защото вълната имала височина до 16 метра и достигнала чак до Перу и Япония.

Чили е една от най-ощетените от сеизмичната активност страни в света. Тя се намира на границата между Тихоокеанската и тектоничната зона Наска, първата от които се „вмъква” под втората със скорост 7 милиметра годишно. Сеизмичната активност в региона датира още от преди 500 милиона години – Палеозойската ера.

9. Земетресение със сила, оценявана от учените на между 8,7 и 9,2 степен по скалата на Рихтер, удря тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка (по-конкретно днешните САЩ и Канада) на 26 януари 1700 година. То е познато в историята на сеизмологията с наименованието „земетресение от Каскадия” и е кръстено на субдукционната зона, простираща се от остров Ванкувър на север до Северна Калифорния на юг. Тъй като никой не е длъжен да знае какво е „субдукция”, а и аз все още не съм забравил значението на термина (след като го прочетох преди 5 минути), уточнявам: това е процес, при който по-плътните тектонични плочи се придвижват бавно и се „подпъхват” под други тектонични плочи, причинявайки огромни поразии.

В конкретния случай с Каскадия Тихоокеанската плоча се придвижва и притиска Северноамериканската. Това води до потъване на океанското дъно в района на щатите Уошингтън и Орегън и преместване на Калифорния на югозапад. В резултат се образуват разломи, вулкани… Все неща, които с еднаква лекота могат както да ни покажат величавата мощ на природата, така и да пометат всичко, което сме създавали в продължение на хилядолетия.

Земетресението от Каскадия през 1700 година е толкова силно, че причинява цунами, което (със значително намалена сила, разбира се) удря бреговете на Япония. До нас не са достигнали писмени данни за това природно бедствие, защото по това време в региона живеят само местни индиански племена (за щастие гъстотата на населението е изключително ниска, което означава, че и евентуалните жертви не са били много). Учените съдят за земетресението по косвени данни, като следите от цунами, годишните кръгове по дърветата и опустошенията от този период по горските масиви.

Ще кажете „голяма работа, никой не знае какво точно се е случило”. Това е така, но за разлика от 1700 година сега западното крайбрежие на Северна Америка е много гъсто населено. А, ако вярваме на статистиката, следващото земетресение с магнитут около или над 9 по Рихтер в този регион ще се случи в най-скоро време. Предишните такива бедствия са били през 1310, 810, 400 и 170 година от новата ера… Тоест през 400-500 години, а и по-малко…

8. Данните за поредния трус в класацията са значително повече и то поради една много проста причина: всички го помним. Малко след 3:30 на 27 февруари 2010 година 8,8 степен по скалата на Рихтер разтърсват Чили. Земетресението е усетено чак в Южно Перу на север и Западна Аржентина на изток.

Както вече споменах, Чили се намира в един от най-активните в сеизмично отношение региони на света. Затова властите са взели сериозни мерки – всички сгради са строени изключително сигурно, населението е сериозно подготвено за подобни бедствия, а спасителните служби са сред най-добрите в света. Това е и основната причина, въпреки страховитата мощ на земетресението и последвалото го цунами, официалните жертви да са само 525, а разрушенията да са сравнително малко.

За силата на бедствието може да се съди по факта, че то премества столицата Сантяго с 28 сантиметра на северозапад, а град Консепсион е „избутан” с цели 3 метра на запад. Вторичните трусове продължават повече от 6 месеца след главното земетресение, като 13 от тях са с магнитуд над 6-а степен.

7. На 31 януари 1906 година граничната зона между Еквадор и Колумбия е поразена от земетресение с магнитуд 8,8. Епицентърът му е в северозападната част на Еквадор, в района на град Есмералдас.

Бедствието, дължащо се на сблъсък между тектоничните плочи Наска и Тихоокеанска, предизвиква вълна, достигаща височина от 5 метра, която взема между 500 и 1500 жертви по бреговете на Еквадор и Колумбия. Почти двуметрово цунами пък достига чак до Хавайските острови. Висока вълна е отчетена в Коста Рика, Калифорния и дори Япония.

Въпреки огромната си мощ земетресението от 1906 година взема сравнително малко жертви. Тъй като оттогава до сега в района не е имало силни трусове, сеизмичната енергия се натрупва и учените очакват в близко бъдеще пограничното крайбрежие на двете страни да бъде ударено от земетресение с подобен магнитуд.

6. На 25 ноември 1833 година трус със сила, оценявана на 8,8 – 9,2 степен, разтърсва Индийския океан в непосредствена близост до остров Суматра и предизвиква цунами, което удря югозападното му крайбрежие. Въпреки че вълната е огромна, данните сочат, че жертвите са „няколко”. Причината отново е слабата населеност на региона.

Частта от Индийския океан, в която се намира остров Суматра, е разположена на границата между Индо-Австралийската и Евразийската тектонични плочи. Това е и причината, заедно с Аляска, западната част на Южна Америка и Япония, да е сред най-сеизмично активните региони в света. Само през последните малко повече от два века във Великия  суматрийски разлом са се случили цели шест мегаземетресения – през 1797, въпросното от 1833, 1861, 2004, 2005 и 2007 година.

5.  Петата позиция в зловещата класация на най-силните регистрирани земетресения в историята се заема от едно прясно „бедствие”, което всички ние помним. На 11 март 2011 година трус със сила 9,0 степен удря региона Тохоку в североизточната част на един от главните японски острови – Хоншу. Това е най-силното регистрирано в историята на сеизмологията земетресение, случвало се някога в Япония. Епицентърът е в Тихия океан, на 72 километра източно от полуостров Ошика. Трусът продължава унищожителните 6 минути.

Най-страшното при бедствието от 11 март обаче е цунамито с височина над 40 метра, което сеизмичната активност предизвиква и което удря префектура Ивате и района Сендай. На някои места вълната навлиза на повече от 10 километра навътре в сушата, причинявайки огромни щети.

За силата на бедствието може да се съди по това, че остров Хоншу е преместен с 2,5 метра на изток, а земната ос е изместена с повече от 10 сантиметра. Земетресението причинява 15 854 жертви (по официална статистика), 14 308 от които се удавят заради цунамито. Стотици хиляди японци са принудени да напуснат родните си места, а три реактора в атомната електроцентрала във Фукушима претърпяват сериозни аварии, застрашавайки целия регион с екологична катастрофа. Около 4,5 милиона домакинства в Североизточна Япония остават без електричество, а 1,5 милиона нямат дори и вода.

Можете да си представите мащаба на земетресението: през следващите месеци сеизмолозите регистрират повече от 800 труса, чиято сила  надвишава 4,5 по скалата на Рихтер.  Въпреки че японците са подготвени за подобно стечение на обстоятелствата, тъй като страната им е сред най-потърпевшите от силни земетресения в света, министър председателят Наото Кан признава, че трусът от 11 март и последствията от него са най-голямото изпитание, на което е подлаган народът му от края на Втората световна война.

Освен хилядите жертви и унищоженията, японците са изправени и пред огромни икономически щети. Световната банка оценява разрушенията на 235 милиарда долара, което автоматично превръща земетресението от Тохоку в най-скъпото природно бедствие в епохата на статистиките.

4. На 4 ноември 1952 година земетресение с магнитуд 9,0 удря полуостров Камчатка в най-североизточната част на СССР. В резултат на бедствието се образува огромна вълна цунами, която причинява сериозни щети и взема човешки жертви както на самия полуостров, така и на Курилските острови.

Макар и съветските власти по стар свой обичай да не са особено изчерпателни и детайлни, за мащабите на катастрофата може да се съди по това, че предизвикано от земетресението в Камчатка цунами удря Хавайските острови, разположени на хиляди километри, давейки добитък и причинявайки щети за повече от 1 милион долара.

3. Ето, че стигнахме до топ 3 на най-силните регистрирани трусове в историята. На 26 декември 2004 година целият свят бе шокиран от новината за земетресението с магнитуд 9,1 – 9,3 в Индийския океан, което причини смъртта на повече от 230 000 човека. Както при японското бедствие от 11 март 2011 година, огромната част от жертвите са резултат не пряко от сеизмичната активност, а от вълната цунами с височина над 30 метра, която връхлита Суматра и околните острови.

Земетресението взема жертви в цели 14 държави на два континента – Индонезия, Шри Ланка, Индия, Тайланд, Сомалия, Мианмар, Малдивите, Малайзия, Танзания, Сейшелите, Бангладеш, Южноафриканската република, Йемен, Кения и Мадагаскар. То е трусът с най-голямата продължителност в историята– между 8,3 и 10 минути.

Епицентърът на земетресението е в непосрествена близост на запад от остров Суматра. Най-близкият град, Локнам, е напълно разрушен от 35 метрова вълна цунами, а от 7500-те му жители оцеляват само 400. На много места водата навлиза на цели два километра в сушата. Тъй като плочите се сблъскват по линията север – юг, цунамито има много по-голяма сила в източно и западно направление. Сомалия например е ударена много по-лошо от Бангладеш, макар и да се намира на пъти по-голямо разстояние от епицентъра.

В геологическо отношение трусът от 26 декември 2004 година се дължи на сблъсъка между Индийската и Бирманската тектонични плочи, първата от които се „подпъхва” под втората. Регионът на остров Суматра се намира в близост до най-активната в сеизмичен план част от света – така наречения Тихоокеански огнен пръстен, който е причината за около 1/5 от всички регистрирани през последното столетие земетресения.

В резултат на бедствието Андаманските и Никобарските острови, разположени в близост до епицентъра, са преместени с около 1,25 метра на запад, а надморското им равнище се понижава с 1 метър. Любопитен факт е, че някои от андаманските племена, които все още се препитават с лов и събирачество, навреме разчитат сигналите на природата и се изтеглят в по-високи райони, спасявайки се от цунамито. Приспособилите се към модерния начин на живот техни съседи обаче са пометени от високата вълна…

2. На 27 март 1964 година полуостров Аляска е засегнат от второто по сила земетресение, за което човечеството има сведения. Бедствието е известно още като Голямото земетресение на Аляска или Земетресението от Разпети петък, защото съвпада с този християнски празник.

Трусът има магнитуд от смразяващата 9,2 степен и продължава цели 4 минути. Съпроводен е от цунами и разрушения на огромна територия (повече от 250 000 кв. км) в централната част на Южна Аляска. За щастие регионът е сравнително слабо заселен, което е и причината жертвите да са само 143.

По време на земетресението в Аляска се наблюдава едно от най-опасните явления по време на подобни бедствия – т.нар. „втечняване на почвата”, при което в резултат на внезапен „стрес” почвата променя структурата си и придобива качества, характерни за течностите. Това, разбира се, води до неимоверно увеличаване на разрушенията на сгради и инфраструктура.

Сред най-пострадалите населени места е най-големият град в Аляска, Анкъридж. Загиват 9 човека, единствените жертви, които са дело пряко на земетресението, а не на вълните цунами. Една от основните причини за големите разрушения както тук, така и в някои други градове като Кодиак, Гърдууд и Портридж, е неадекватното строителство на жилищни и обществени сгради, които не отговарят на елементарни противоземетръсни изисквания.

Вълни цунами, достигащи височина от 67 метра, много по-високи от тези от 2004-а в Индонезия и от 2011-а в Япония, опустошават бреговата ивица и близките острови. Ситуацията се усложнява допълнително от многобройните свлачища, които увеличават разрушенията. В Порт Валдез, най-голямото пристанище в залива Принц Уилям например, подобно подводно свлачище убива 30 човека, напълно разрушава доковете и унищожава закотвените в тях кораби. След земетресението жителите преместват града на по-високо място на 7 километра северно от оригиналното му местоположение.

Съвсем наблизо цунами с височина над 8 метра удря селището Ченега, населено с коренни жители на Аляска, убивайки 23 от 68-те му жители. Големи вълни достигат и нанасят материални щети чак в Япония, Калифорния, Орегон (в двата щата загиват 16 от жертвите на земетресението) и канадската провинция Британска Колумбия.

Месеци след основното земетресение хиляди вторични трусове причиняват слаби разрушения и паника. Много от тях са с магнитуд над 6.

1. На 22 май 1960 година централното крайбрежие на Чили става жертва на най-мощния трус, регистриран някога в човешката история. По време на Голямото чилийско земетресение, както е познато бедствието, сеизмографите отчитат унищожителната 9,5 степен по скалата на Рихтер. Предизвиканото от труса цунами удря южно Чили, Хавай (отнемайки живота на 61 човека), Япония (142 убити), Филипините, източното крайбрежие на Нова Зеландия, Югоизточна Австралия и Алеутските острови край Аляска.

Епицентърът е в района на град Темуко, на 570 километра южно от столицата Сантяго, но земетресението традиционно е свързвано по-скоро с град Валдивия, където са причинени най-сериозните поражения. И тук основните щети са предизвикани не от него, а от последвалото го цунами. Вълна с височина 25 метра удря крайбрежието на Чили, а друго цунами прекосява целия Тихи океан и опустошава Хило в Хавай. На повече от 10 000 километра от епицентъра (край Филипините и Япония) достигат вълни с височина над 10 метра.

Общият брой на жертвите така и не е уточнен. Все пак статистиката сочи, че те са между 2200 и 6000 човека. Материалните щети са за милиарди долари. Изследователите обясняват сравнително малкото жертви с няколко фактора: рядката гъстота на населението в района, където земетресението е най-силно; качеството на строителството, съобразено с изключително силната геологична активност на Чили; преобладаващо дървените къщи по крайбрежието и строенето на рибарските селища на високи точки, съгласно предиспанската традиция на местните племена.

Всъщност, изследователите уточняват, че земетресението на 22 май е просто най-силното от поредица мощни трусове, които разтърсват Чили в периода от 21 май до 6 юни 1960 година. Тъй като трябва да се концентрираме само върху главния трус, можем да отбележим, че той е усетен на територия от около 400 000 кв. км (почти 4 пъти колкото България). Някои малки рибарски селища по крайбрежието не просто са разрушени, а направо изчезват от картата на света. В пристанището на Валдивия нивото на водата се повишава с 4 метра, преди да започне да спада.

В най-засегнатите райони сградите, пътищата, канализацията, изобщо цялата инфраструктура е напълно разрушена. Районът на Валдивия, един от най-дъждовните в цяло Чили, изпитва затруднения с набавянето на прясна вода месеци наред.

В дните след голямото земетресение се стига до една от най-стряскащите истории, за която съм чувал изобщо. Жителите на изолираното крайбрежно селище Колилеуфу решават да умилостивят природата, правейки човешко жертвоприношение. „Избраният” е 5-годишният Луис Пайнекур. Дядо му и един негов приятел отрязват ръцете и краката му и го оставят на брега на океана, за да го вземе прилива.

Земетресението от Валдивия е използвано като сюжет в много филми, произведения на изкуството и литературата. То фигурира и в две от книгите на световноизвестната аржентинска писателка Изабел Алиенде.

Във втората част на „Най-страховитите земетресения в историята” очаквайте Топ 10 на трусовете, взели най-много човешки жертви.

*earthquakes – „Класацията” е изготвена съгласно официалните данни на сеизмологичните обсерватории и приблизителните анализи на учените (въз основа на историческите извори, археологическите разкопки и т.н.) за земетресенията, случили се преди да стартира статистическото отчитане на силата им.

Advertisements