Андерш Беринг Брайвик, норвежецът, който на 22 юли миналата година стресна целия свят с убийството на 69 човека на остров Ютьоя и на още осем в Осло, си направил пластична операция на носа, за да изглежда „по-арийски”. Според показанията на един от бившите си приятели серийният убиец си слагал пудра и се притеснявал за това как стои косата му, целейки да докара външния си вид по-близък до класическия за представител на „привилегированата раса”.

Призованият от съда в норвежката столица близък на убиеца твърди, че Брайвик е правил впечатление на умен човек и винаги се е държал приятно с околните. ВВС предава точните му думи по следния начин „Радвах се на компанията му. Ако не се чувствахме добре в негово присъствие, нямаше да се срещаме”. Той обаче признава, че заедно с останалите приятели на Брайвик приемали решението му да прибегне до пластична операция като „малко декадентско”.

Според показанията на самия сериен убиец хирургическата намеса се наложила, след като той бил ударен с юмрук от пакистанец, но приятелят му твърди, че не знае подобен инцидент изобщо да се е случвал. Той споделя, че Брайвик не е бил затворен човек. Напротив: радвал се на компанията на околните, бил доста социален, не създавал проблеми и показвал толерантност.

След този твърде дълъг увод ми се ще да прескоча изложението и да направя няколко извода:

1. Светът е пълен с хора, които са готови да стигнат до крайност, за да опровергаят поговорката „Хубост на сила не става”. Някои от тях скърцат със зъби, че евгениката се е провалила с гръм и трясък и си правят пластични операции, слушайки „Пръстенът на нибелунгите”. Други си слагат стотици кубици в циците и мирясват едва, когато около масата, върху която пеят, се разлетят хиляди накъсани на едро салфетки. Трети пък не правят нито едното, нито другото. Просто си седят и чакат. Като пернишки разлом. Засега.

2. Не е необходимо да изглеждаш опасен или луд, за да си такъв. Ето, Андерш са го „посрещнали по дрехите” и затова не е останал никой жив, за да го изпрати „по ума”…

3. Общото усещане за несправедливост, което до преди десетилетие-две не беше характерно за западните общества, сега се настанява все по-осезаемо в тях. Дотолкова осезаемо, че психично болни като Брайвик обявяват, че се борят срещу мултикултурализма и културния марксизъм – на практика същото, заради което се самовзривяват и ислямските фундаменталисти.

4. Неистовата омраза към различните е заложена у слабите и тя ще си остане в душите им до края на света. За да има все пак някаква сигурност, ще е хубаво силните на деня да спрат да водят „справедливи” войни навсякъде, където има петрол, а да се вгледат малко по-сериозно в собствения си двор.

5. Спрете да пишете и говорите как Брайвик признал за двете си атаки, как отрекъл да е криминално отговорен, защото се смята за „съвременен кръстоносец”, как от подсъдимата скамейка показва разни знаци на малоумните си ултрадесни последователи. Това само му създава ореол на човек, който вярва в идеите си и притегля на негова страна още малоумни ултрадесни последователи. Фактът, че си прави пластични операции и се гримира, е сташно ефикасно оръжие, с което самият той се разстрелва демонстративно. Защото хейтърите, които му симпатизират, повече от всичко искат да изглеждат като истински мъже. И козметичните забежки на Андерш определено няма да им се понравят…

В Норвегия май е доста благодатно да си масов убиец. Според законите на прочутата с толерантността си северна страна за 77-те трупа Брайвик може да получи максимум 21 години затвор. Другият вариант е да го вкарат в психиатрична клиника. Звучи доста по-добре. Там ще научи що е то „мултикултурализъм” в най-неподозираните му форми. А и ще стои до живот…

Advertisements